Тя стоеше на брега на морето останала единствено с мислите си .. мислеше отново за него!Колко го обичаше само .. Мария искаше да върне времето назад,искаше да докаже любовта си, искаше отново да почувства любовта .. топлината му! Въздишаше дълбоко .. и не усещаше студа,не виждаше тъмнината, не чуваше блъскащите се вълни в скалите - за нея нищо не съществуваше! Всичките й познати и приятели и казваха да го забрави .. да продължи напред , защото любовта на нейните години не била истинска .. но тя знаеше,че не е така!Точно любовта на едно още невинно и неосъзнато дете на 16 години беше много повече от всичко останало, тя значеше прекалено много за нея .. затова тя не искаше да го забрави!Не!Не искаше да го забравя! ..
Тя се осъзна чак когато звънна телефона й .. :
-Миме,къде си бе?- .. беше майка й.
-Ами .. тук .. на брега съм!Защо?!
-Притесних се за теб,миличка!Прибирай се вече .. стана късно и е студено .. - каза майка й.
-След малко!-каза Мария и затвори.
Стана и се запъти към Гошо.Искаше да му каже вече всичко в очите .. искаше да му каже, че го обича .. че не може без него .. че той за нея е нещо различно ..
-Здрасти!Гошо тук ли е?
-Да .. Но .. не мисля,че иска да те вижда точно в този момент!-отвърна майка му.
-Защо?Какво се е случило ..?
-Ами .. просто той .. няма да има сили да го направи!Той те обича,но не иска да страда!По-добре е така .. не мислиш ли?
Очите на Мария се насълзиха .. Как той ще я обича и ще страда .. какви ги говори майка му? ..Искаше й се да крещи! Да изкрещи на целия свят, че не издържа повече .. как всичко се гради толкова трудно,а се разваля за секунди .. ЗАЩО?!
Тя нямаше сили .. и просто си тръгна!А защо фактически се разделиха .. защото са се изхабили чувствата им ли?Или пък защото той обичаше друга .. НЕ!Ами защо тогава .. защо трябваше да и каже,че не могат да бъдат заедно вече? ... Дори и причината не се разбра .. Мария беше просто съкрушена!Тя не искаше да вижда никой!Не искаше да живее повече .. не си заслужаваше .. и тя го знаеше!

След месец .. Тя се вдигна на крака .. но естествено не напълно.Тя още съжеляваше за случилото се .. още тъгуваше безбожно много ..Беше изоставила приятелите си .. беше останала напълно сама - тя искаше така! .. Беше Понеделник и тя се прибираше от училище ..Случайно видя майката на Гошо .. и сякаш огъня в сърцето й, който тлееше .. пламна отново! Тя се затича към нея .. но .. видя една ужасяваше гледка - майка му плачеше .. и повтаряше .. "Защо?"
-Какво има ..?-уплашено попита Мария.
-Защо .. Миме .. Защоооо ..?!?!!?!
-Какво .. какво защо?
-Моето малко момченце .. той .. той .. вече го няма .. -само успя да каже жената .. и заплака горчиво.
-Как така вече го няма .. заминал ли е .. какво има?!Кажете ми!-Развика се притеснено Мария.
-Не! .. Не .. той почина!Гошо вече не е сред нас .. и никога повече няма да го има! ..
В тези секунди в които чу това .. Мария усети как сърцето и спря .. как не й достигаше въздух и започна да се задъхва .. и .. припадна.
Събуди се във болницата .. и отново видя тези тъжни очи,който щяха да я преследват много дълго време - очите на Майката на Гошо..Потънали в тъга .. зачервени от сълзите стичащи се без спир .. и дълбокия поглед .. който казваше само едно - "Защо на Гошо .. А не на мен?"
-Защо сте тук?-попита Мария.
-Искам да говоря с теб!Трябва да си направиш изследвания .. за СПИН!
-Какво?!Но .. защо?
-Аз казах на Георги .. да те остави!Той беше болен от СПИН .. и не исках и ти да се разболееш!Искам да ми кажеш имали ли сте сексуален контакт .. И искам да ми кажеш истината!-каза майка му.
-Не!-Мария излъга..
Тя не искаше даже и да си го помисля .. Как щеше да реагира майка му ако разбереше .. а майка й?!А самата тя.. как .. не!Тя не можеше да има СПИН!

-Ало .. обаждам се за резултатите! - каза Мария.
-Да .. Името моля ..
-Мария Георгиева.
-Да .. Ето го .. Ами .. не знам как да ви го кажа .. но .. вие имате СПИН!-чу се от другата страна .. а сякаш идваше от отвъдното ..
Мария веднага затвори телефона!Тя не искаше да умре в мъки!Сега вече знаеше всичко .. знаеше защо са се разделили с Гошо .. знаеше,че ще умре .. знаеше .. че искаше да го направи сега!Изведнъж!Без болка!Без мъки!Беше сама .. и когато осъзна това .. тя се запъти към банята ..
Когато отвори вратата .. веднага в очите й се наби ножчето за бръснене на баща й ..Но не .. тя не искаше да го използва за смъртта си - това беше клише!
Излезе на терасата и видя опънатите въжета .. простора за дрехи на майка й,който беше извън терасата .. развърза едно от въжетата и го върза около врата си .. доста стегнато .. качи се на парапета .. и без да се замисли дори скочи .. Трупа й висна точно пред прозореца на съседите й .. чуваха се само крясъци .. от съседите .. и от майка й която излизаше от магазина .. А в същото това време ..
-Семейство Георгиеви .. моля оставете саобщение след сигнала ..
-Станала е някаква грешка .. Извинявам се отново .. Но .. Нямате СПИН .. Надявам се да ви успокоих..