Пръв се скрил МЪРЗЕ

ЛЪТ. Скрил се той зад най-близкия камък к

рай пътя, ВЯРАТА се издигнала в небесата, а

ЗАВИСТТА се скрила в сянката на ТР

ИУМФА, който със собствени сили се и

зхитрил да се изкатери до върха на най-ви

сокото дърво. БЛАГОРОДСТВОТО много д

ълго не можело да се скрие, тъй като всяко

място, което то си намирало се оказвало

идеално за неговите приятели: Кристално

чистото езеро - за КРАСОТАТА. Хралупата в

едно дърво - ами че това е за СТРАХА.

Крилото на пеперудата - за

СЛАДОСТРАСТИЕТО. Полъхът на вятъра -

той е за СВОБОДАТА! И така, то се

замаскирало в слънчевия лъч. ЕГОИЗМЪТ,

напротив, намерил си едно топло и уютно

местенце само за себе си. ЛЪЖАТА се

скрила дълбоко в океана (а в действителност

тя се скрила в дъгата), а СТРАСТТА и

ЖЕЛАНИЕТО се спотаили в гърлото на

вулкана. ЗАБРАВАТА, дори не помня къде

се скрила, но това не е важно.

Когато ЛУДОСТТА преброила до 999999,

ЛЮБОВТА все още търсела къде да се

скрие, но вече всичко било заето. И

изведнъж тя видяла прекрасен розов храст и

решила да се скрие между цветовете му.

— Един милион, - изброила ЛУДОСТТА и се

заела с търсенето.

Разбира се, най-напред намерила МЪРЗЕЛА.

После чула как ВЯРАТА спори с Бога, а за

СТРАСТТА и ЖЕЛАНИЕТО се сетила по

това как трепери вулканът, след това

ЛУДОСТТА видяла ЗАВИСТТА и се

досетила къде се крие ТРИУМФЪТ. Нямало

нужда да търси ЕГОИЗМА, защото мястото,

където той се бил скрил, се оказал пчелен

кошер, а пчелите решили да изгонят

неканения гост. Търсейки, ЛУДОСТТА се

приближила до ручея и видяла

КРАСОТАТА. СЪМНЕНИЕТО седяло до

оградата, чудейки се от коя страна да се

скрие.

И ето че всички били намерени: ТАЛАНТА -

в дъхавата и сочна трева, ТЪГАТА - в

тъмната пещера, ЛЪЖАТА - в дъгата (за да

сме честни тя се криела на дъното на

океана).

Не могли да намерят =само ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА поглеждала зад всяко дърво,

във всяко поточе, на върха на всяка планина

и най-накрая, тя решила да погледне в

розовите храсти, започнала да разтваря

клоните и чула вик. Острите шипове на

розата нараниии очите на ЛЮБОВТА.

ЛУДОСТТА не знаела какво да прави,

започнала да се извинява, плакала, молила

за прошка и за да изкупи вината си, обещала

на ЛЮБОВТА да стане неин водач.

И ето, от онова време, когато за първи път на

земята играли на криеница, ЛЮБОВТА е сляпа и ЛУДОСТТА я води за ръка....