<<Анонимно>>
Сега ще ви разкажа историята на живота ми…Всеки би казал че това
прилича на роман или на сапунка, но не- това е самата действителност.. Според останалите живота ми е прекрасен, но това далеч се различава от реалността.Наистина, имам страхотно семейство, уча в най-елитното училище в града, имам две невероятни приятелки и едно голямо, празно, разбито сърце..
Трудно е да срещнеш любовта!Трудно е да откриеш човек, който да те разбира, уважава и разбира се ОБИЧА!Мислех, че сам го намерила, но това е било най-голямата ми грешка.Той беше момчето мечта – висок, строен, с руса коса , прекрасни топли кафяви очи..Кълнеше се, че ме обича, кълнеше се, че никога няма да ме напусне заради друга, но така и не спази клетвите си.Дадох му всичко…Той бе първият мъж в живота ми.С него прекарах най-красите си мигове, докато не се сети да разбие сърцето ми!!!Как е възможно да гледаш един човек в очите и да го лъжеш, че го обичаш?Два месеца по-късно той ме напусна…
Първата седмица без него беше кошмарна!Депресията каза думата си- не излизах, спях по цял ден , нощем изяждах по цяла кутия шоколадови бонбони… Не знаех къде се намирам…Нито бях жива , нито мъртва!Една пусна и изстрадала душа.Душа-пустиня… Мина месец, два, три … , аз все още го чаках!Казват, че “Само времето е способно да разбере колко велика е любовта” Не знам дали тази любов е била такава, защото една любов се крепи от двама души, а в нашия случаи само аз обичах… Успях да го изтрия от паметта си, благодарение на моите приятелки М. и И. благодаря Ви за което.По-късно срещнах едно друго момче.Той ме разбираше перфектно, почти винаги бяхме на едно и също мнение… Беше ми забавно с него, двамата разхождахме кучето ми , ядохме сладолед, качихме се на едни скали от които се виждаше уникална гледка! Усещах че се влюбвам отново.. Той също споделяше чувствата ми!Бях щастлива!Уви за кратко… Оказа се че това момче е бил от класа на човека, който разби сърцето ми!Не знам какво са си говорили, не знам абсолютно нищо, освен това, че в този ден беше нашата раздяла… За втори път сърцето ми беше разбито.За втори път чувствах онази неописуема болка, която разяжда душата ти… Тогава ти се иска единствено да изкрещиш с мощен глас, чак до небето”Каква е тази несправедливост , Боже?”и да потънеш в дън земя.
Защо съществува любовта след като носи само мъка?Знам, че съм малка още, знам че ще си патя още много , много , но не мога да не си задавам този въпрос:Когато ме боли зъб ходя при зъболекар, сега ме боли душата , къде да отида..?
|